Човешкият микробиом

Да си отглеждаме микроорганизмите с любов

Учените открехват завесата над света на микроорганизмите и все пак все още сме съвсем в началото на познанията си.

Живеем в интересни времена на нови открития и възможности. Имах възможност да участвам в обучение на учените от Университета в Колорадо, които изследват човешкия микробиом или наличието на гени на микроорганизми в хората. Оказва се, че ние сме едно многообразие от микроорганизми, и в нас има повече от 100 трилиона клетки на различни бактерии, вируси, и др. Както и до 20 млн. техни гени, за сравнение човешките гени са само 20 000, а човешките клетки са едва 10 трилиона.

Оказва се, че всички тези същества имат разнообразни функции, и произвеждат различни продукти, като подпомагат храносмилането, дейността на имунната система, дори настроението ни е свързано с видовете бактерии в нас. 🙂 Благодарение на полезните функции на бактериите, се крепи равновесието между добрите и болестотворните бактерии. Когато това крехко равновесие се наруши, могат да се развият по-опасни инфекции и хронични заболявания. Например има открити бактерии, които се свързват с развитието на ракови клетки в колона, като тепърва се търси връзката между тях и дали те са причина за развитието на рак или последствие.

Интересен факт е, че начина ни на хранене и живот повлиява до голяма степен равновесието на микроорганизмите в нас. Начинът на хранене на Западния свят, в който преобладава месото, преработените храни, млечните продукти и др. се отразява на разнообразието на микроорганизмите в стомашно-чревния тракт и води до загуба на полезни бактерии, като например бактериите, които разграждат оксалатите –  крайните продукти на метаболизма. Натрупването на оксалати води до образуване на камъни, затова бъбречно-каменнната болест е често срещана в западните общества.

Обратно храненето с растителни продукти, богати на фибри като зеленчуците и пълно-зърнестите храни захранва полезните бактерии в червата. Начинът ни на живот, който е откъснат от природата, земята, животните, също благоприятства за нарушаване на равновесието на микросъществата в нас. Когато сме в контакт със земята и живеем на открито, храним се близо до земята и отглеждаме животни, съответно сме в контакт с всички полезни бактерии. Естествено мерките за хигиена са ни спасили от редица опасни инфекции, но засилената хигиена, която наблюдаваме днес има негативен ефект в унищожаване на полезните бактерии от кожата и червата.

Отделно свръх-употребата на антибиотици уврежда равновесието на микроорганизмите в червата и води да развитие на по-опасни бактерии и гъбички. След един антибиотик в зависимост от човека са нужни от няколко дни до една година възстановяване на чревната микрофлора. А ако скоро след първия антибиотик се приеме втори, това нарушение продължава по-дълго време и по-трудно се възстановява.

Замислете се какво се случва с децата, които всеки месец са на антибиотик? Нищо чудно, че след няколко такива курса, се появяват алергии, хронични инфекции и заболявания. Остава и сериозния проблем с антибиотичната ресистентност, т.к. поради свръхупотребата бактериите се адаптират и стават устойчиви на антибиотиците. Така например учените установяват, че при 16 пациенти с инфекция от Clostridium difficile след лечение с фекални трансплантации от хора със здрав чревен микробиом, 15 от тях се възстановяват в рамките на един ден, докато в контролните групи лекувани с антибиотик, лечението е успешно само при 3ма пациенти.

Начинът на раждане също оказва влияние на микробиома. Оказва се, че раждането със секцио което преобладава днес, възпрепятства заселването на червата на бебето, които са стерилни до този момент, с полезните вагинални бактерии както при естественото раждане. Тези лактобактерии подготвят храносмилателната система на бебето за кърменето. Бебетата родени със секцио имат чревен микробиом, подобен на бактериите по кожата и им трябва повече време, за да развият нормалния човешки чревен микробиом.

Нека бъдем осъзнати и разумни. Благодарение на ерата на антибиотиците и рекламните кампании на хигиенните продукти, стигнахме твърде далеч в страха си от микробите и заразите. Нека запазим антибиотиците за живото-застрашаващите ситуации и да си пазим полезните бактерии, които поддържат равновесието в нас. Още повече, че голяма част от клетките на имунната ни система се намират в стомашно-чревния тракт, така че от неговото състояние и микроорганизмите там, от начина на хранене, зависи дали имунната система ще работи правилно или ще дава грешни сигнали. Всичко е свързано, така че взимайте осъзнати решения за себе си и за вашите близки! 🙂


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *