Емпатията – силата, която свързва хората

За емпатията, ненасилствената комуникация и общуването от сърце

Срещата ми с емпатията и ненасилствената комуникация се случи за първи път преди осем години, когато отидох на семинар по тази тема и остави силна следа. По много ясен и категоричен начин, този метод описва нещо, което много от нас практикуват или искат в ежедневието си, а именно повече съпричастност, свързване, разбиране, уважение, приемане на различията и по-добри взаимоотношения.

Въпреки, че всички искаме точно тези неща, на практика се случва така, че общуваме чрез вменяване на вина, осъждане, поставяне на етикети и морални присъди, изисквания, очаквания, манипулиране, заповеди и т.н. Начинът ни на общуване е твърде насилствен и за да излезем от тази рамка изисква много осъзнатост и вътрешна работа.

Емпатията е умението да сме съпричастни към другите, да можем да се поставим на тяхно място, да изминем една миля в обувките на някой друг. Тя ни помага да забравим за момент за себе си и да се опитаме да разберем мислите, емоциите, потребностите и желанията на другия човек. На практика това е много трудно, защото сме свикнали когато някой преживява емоция, особено негативна, да побързаме да го успокоим, да дадем съвет, да споделим своя опит, да омаловажим ситуацията, да осъдим и т.н.

Хората имаме хронична нужда да бъдем чути и приети, не винаги и не веднага имаме нужда от съвет или решение на даден проблем. Когато сме под влияние на силни негативни емоции като гняв, страх, вина, мозъкът ни изключва съзнателната си част и се задейства амигдалата, която отговаря за по-примитивните емоции и действия, които са ни запазили живи в еволюцията, като „бий се или бягай“. Затова под влияние на силни емоции, не можем да мислим ясно. Емпатията ни помага да постигнем повече яснота както за себе си, така и в общуването с околните и да намалим интензитета на емоциите, които преживяваме.

Емпатията ни учи, че всички сме хора и правим най-доброто на което сме способни, за да удовлетворим потребностите си. Едно негативно поведение най-често е вик за помощ, израз на безсилие или незнание на човека как да се справи по друг начин. Както когато децата си взимат играчките или се удрят, имаме да ги научим да си казват какво искат или не и да се справят с неразбирателствата с разговор, а не с удари.

Емпатията означава да позволим на другите хора да са различни от нас, да се свържем с тях отвъд ролите които имаме, през човешкото и да разберем другия дори без да сме съгласни с него или без непременно да удовлетворим това което иска. Емпатията не означава слабост и да позволяваме да ни се налагат, напротив тя е силата да можем както да отстоим себе си и важните за нас ценности, така и да позволим и на другите хора да бъдат себе си.

Емпатията ни помага да развиваме емоционална интелигентност, да се грижим за емоционалното си здраве и да имаме по-здравословни и обогатяващи взаимоотношения. Повече за емпатията, ненасилствената комуникация и развиване на умения за емоционална интелигентност може да научите от следните източници:

  1. „Общуване без агресия“, изд. Кръгозор. Маршал Розенберг
  2. „Езикът на уважението. Родители-деца“изд. Кръгозор. Сура Харт и Виктория Хъдсън
  3. Карти Емпатико – твоят емпатичен компас. „Обогатяващо живота образование“, Маршал Розенберг. Издателство Векста.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *