Фруктозна непоносимост

Колко здравословни са плодовете?

Често срещана днес е фруктозната непоносимост – непоносимост към плодовата захар в плодовете, но много хора не са наясно, че имат такъв проблем.

Също както глутеновата и лактозната непоносимост, и при нея има храносмилателни оплаквания. Повечето хора имат проблеми, заради прекалено голямото количество фруктоза, което консумират. За това допринася и масовото подслаждане на храните с плодова захар от производителите.

Няма проблем да хапнем един-два плода на ден, но добавена фруктоза има в кетчупа, в плодовото мляко, сладкишите, консервираните храни. Освен това имаме плодове в изобилие през цялата година, от тропическите райони, от оранжериите, сушени плодове от Африка и Азия. Толкова много плодове през цялата година е нещо непознато за нас и тялото ни от еволюционна гледна точка.

Непоносимостта е реакция на нормално тяло, което трябва да пренастрои начина си на хранене. При вродената непоносимост към фруктозата има по-малко ензими за преработване й. Ако се появи непоносимост по-късно в живота, се предполага, че проблема е поемането на плодова захар в червото и по-малко транспортни канали в чревната стена.

Плодовата захар, която не се усвоява преминава към дебелото черво и става храна на бактериите, както при лактозата и води до неприятни храносмилателни симптоми.

Фруктозата влияе и на настроението ни, тъй като аминокиселината триптофан се залепя за нея. Ако имаме прекалено много фруктоза в организма, която се изхвърля, значи губим и трипрофан. От триптофана се образува серотонина, хормона на щастието, който ни пази от депресия. Една фруктозна непоносимост от дълго време може да доведе до депресивно настроение.

От повече от 50гр. фруктоза на ден ( около 5 круши, 8 банана, или 6 ябълки) транспортните системи се претоварват. При по-голямо количество следват диария, коремни болки, газове, депресивни състояния. В САЩ дневния прием е 80 гр. на ден, за сравнение поколението преди нас които са консумирали мед, по-малко готови продукти и по-малко плодове, са поемали между 16 и 24гр. фруктоза на ден. Струва си да се замислим колко полезни са фрешовете, които са концентрирана плодова захар?

Освен регулатор на настроението, серотонина отговаря и за чувството на ситост. Честото похапване и силен глад могат да са резултат от фруктозна непоносимост. С повишено внимание е добре да сте към съдържанието в много храни на глюкозо-фруктозен сироп, той се използва и в дресинги за салати, в много заведения за хранене също се добавя. Този сироп потиска сигналите за ситост в тялото, и в хора без непоносимост към фруктозата.

Добре е да преосмислим производството и употребата на мляко, пшеница, и фруктоза. Те са важни за нас и съдържат полезни вещества, но е добре да променим количеството което приемаме. Нашите предци, които са ловували и събирали растения и билки, са използвали над 500 различни корени, билки и растения, докато днес храната ни идва основно от 17 растения. Няма нищо учудващо, че червата ни страдат от начина ни на хранене.

Крайностите не са препоръчителни, дори да установите чувствителност към някоя храна, малко количество мляко, пшеница или плодове няма да ви навреди. Чувствителността към храни не е мода, а реалност за много хора. Пшеница 3 пъти на ден, фруктоза във всички готови продукти и мляко много след кърмаческа възраст – нищо чудно, че тялото се бунтува.

Постоянните болки в корема, диария, лесна умора, подут корем, газове – това не са случайни симптоми за пренебрегване. Употребата на антибиотици, стреса, стомашно-чревните инфекции и прекаляването с определени храни водят до чувствителност към храни. Как да вкараме отново ред – като ядем това, което тялото не понася, в количество което е добре за него. 🙂


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *