Причини за автоимунните заболявания

повлияване

Причините за развитие на автоимунни болести са многостранни и сложни. В статията ще разгледаме кои са те и начините за повлияване и подкрепа.

Автоимунните болести са клинична проява на нарушение на имунната система, водещо до загуба на толерантност към собственото тяло. В определена степен, автоимунността е полезна за тялото, когато е насочена срещу инфекциозни агенти и ракови клетки. Но поради генетична обремененост и излагане на определени фактори на средата, естествения имунен отговор се изменя в свръх-реакция срещу собствения организъм и води до развитие на автоимунно заболяване. С други думи, автоимунните болести са деформиране на иначе нормални физиологични процеси. За съжаление такъв тип абнормални реакции се срещат все по-често и са причина за много заболявания.

Тялото има система за защита, която предотвратява развитието на автоимунни заболявания. Но въпреки това някои хора развиват такива болести. За това има много теории и възможни причинни фактори при всеки конкретен пациент с такова заболяване. Но има съгласие за това, че серия от пропуски в имунната система може да доведе до разгръщане на пълната картина на автоимунна болест.

Вроден имунитет и възпаление

Превъзмогването на имунната защита от Т-клетки, насочени срещу собственото тяло може да се активира от продължително възпаление в тялото. Хроничното възпаление предизвиква увреждане на тъканите, което води до разпространяване на клетъчни антигени в тялото и образуване на авто-антитела.

Ще разгледаме кои са тригерите на възпаление в тялото и на вроден имунен отговор, водещи до автоимунни заболявания.

Генетика

Нуклеотиден полиморфизъм (SNP-s) в имунорегулаторните гени се приема за слабост и повлияване на развитието на автоимунни болести. Те имат много функции, включително и кодират рецепторите за интерлевкини – молекули, участващи във възпалението и активатори на Б-клетките. Генетични абнормалности могат да доведат до дефекти в централния механизъм на толерантност на тимуса, което води до по-малко ефективно откриване и унищожаване на авто-Т клетки.

Като цяло има общо съгласие, че гените не са единствената причина за развитие на автоимунни болести, и че са по-скоро резултат от множествени взаимодействия между гените и фактори на околната среда.

Инфекции

Има два механизма по които инфекциите могат да доведат до автоимунни нарушения. Те могат да ускорят развитието, като инфекцията или остава незабелязана или предшества автоимунната болест. Инфекциите могат и да създадат среда, в която тъканите са по-възприемчиви към автоимунна атака.

Въпросът е дали инфекцията сама по себе си е достатъчна за развитие на автоимунно заболяване, тъй като не всеки човек под влияние на определени инфекциозни агенти развива след това заболяване. По-скоро инфекцията е необходима, но недостатъчна причина за автоимунна реакция, а провала на имунната система да регулира адекватно реакцията си към инфекцията може да е подлежащата причина. Това включва и холистичното разбиране за важността на „здравето на терена“ – реакцията на организма към инфекцията, както и взаимодействието между гените и средата.

Определени инфекции имат силна връзка с автоимунни заболявания, които все още се изследват на практика  – група А стрептококи причиняващи ревматична треска; Епщайн Бар вирус и парвовирус Б-19 със системен лупус; малария; ХИВ има връзка с псориатичен артрит, синдром на Сьогрен и синдром на Райтер; хепатит Ц със автоимунен тироидит, синдром на Сьогрен; лаймска болест и др.

Апоптоза

Нарушения в апоптозата – клетъчната смърт или нарушения в изхвърлянето на унищожените клетки е свързано с повишена възприемчивост към автоимунни заболявания. Инфекциите, възпалението, излагането на фактори на средата може да доведе до увеличаване на апоптозата, което натоварва имунната система. Ако тялото не може да се справи, може да се активира производството на автоимунни антигени.

Влияния от околната среда

В Испания и САЩ е установена връзка между отключване на подобна на склеродермията болест след замърсявания в олио от рапица и в Л-триптофан. Излагането на кристален силикат е свързано с голям риск от автоимунни болести, по-специално системен лупус. Използването на боя за коса е свързано със слаб риск от системен лупус, като риска расте с периода на използване. Има смесени резултати за влиянието на пушенето в развитието на ревматоиден артрит и системен лупус, което може да се дължи на различните пестициди и добавки, използвани за производството. Излагането на ксенобиотици също е свързано с автоимунните болести.

Лекарства и ваксини

Някои автоимунни болести могат да се предизвикат от употреба на лекарства. При ваксината против хепатит Б в някои случаи се наблюдава връзка със системен лупус. Употребата на прокаинамид води до образуване на автоантитела, които остават и след спиране на лекарството. Има редица доклади за възникване на системен лупус след TNF – инхибитори и терапия с интерферон. Инсулиновата терапия също е свързана с развитие на ревматоиден артрит.

Намален имунитет

Дефекти в придобития имунитет също са свързани с развитие на автоимунни болести. Една от хипотезите е, при инфекция вродения имунитет е първия отговор, като се освобождават цитокини които увреждат както патогените, така и тъканите. След това се активира адаптивната система, атакува се инфекцията и организма се справя. Ако вторичния имунен отговор не е адекватен, патогените остават и това води до постоянна първична имунна активност. Това води до увеличаване на Т клетките, които ако преодолеят имунните защити се стига до автоимунна реакция.

Стрес, кортизол и ХХН-ос

Има редица доказателства, че намалена активност на хипоталамо-хипофизо-надбъбречаната (ХХН-ос) ос е свързана с ревматичната болест и стреса е признат за важен рисков фактор в патогенезата на автоимунните болести. Някои проучвания показват, че голям процент пациенти съобщават за преживян необичайно голям емоционален стрес преди отключване на заболяването. Нивата на кортизол също изглежда се променят при ревматоидния артрит. Две проучвания на функцията на ХХН-ос при синдром на Сьогрен показват намален плазмен кортизол при стимулация с кортикотропин-освобождаващ хормон, в сравнение с нормалните контроли. Друго изследване показва, при жени със с-м на Сьогрен, че имат добра синтеза на кортизол, но намалена концентрация на серумен DHEA и увеличено съотношение кортизол-DHEA в сравнение с нормата.

ХХН-ос, симпатиковата нервна система и имунната система са тясно свързани, взаимодействията между нервната и имунната система определят податливостта или устойчивостта към автоимунни болести. Активацията на цитокини от ХХН-ос и в резултат глюкокортикоид-индуцираното потискане на имунните и възпалителни процеси е критичен път, чрез който периферното възпаление се модулира от нервната система. Прекъсването на тази комуникация води до обостряне на възпалителните и автоимунните процеси.

Полови хормони  

Естрогените повишават придобития имунитет и могат да са отговорни отчасти за повишената честота на автоимунни заболявания при жените, докато андрогените и прогестерона са естествени имуно-супресори. Има хипотеза, че продукцията на цитокини води до повишена активност на ароматазата, което води от своя страна до повишена наличност на про-възпалителни естрогени както при мъжете, така и при жените с ревматоиден артрит. Това поставя като въпрос и темата за употребата на контрацептиви и хормонални препарати.

Хранителни алергии и атопия

Финландско изследване показва, че атопичните прояви при децата увеличават предразположенията към автоимунни заболявания – 9% в сравнение с контролите, които са 1% риск. Децата с атопичен дерматит също често имат и повтарящи се стомашно-чревни болки и предизвикани от млякото стомашно-чревни симптоми, отколкото здравите деца. Друго проучване показва, че 37% от пациентите с автоимунна болест имат една или повече клинични изяви на алергия (уртикария, фарингит, конюнктивит, астма, екзема, алергия към храни, лекарства или ухапвания от насекоми). История на алергични симптоми също се свързва с повишено преобладаване на ревматоиден артрит, както и честотата на уртикария, конюнктивит и алергии към храни са повишени при системен лупус.

В холистичната практика, хранителните алергии се приемат като източник на възпаление. Много пациенти наблюдават връзка между тежестта на симптомите на ревматоиден артрит и храната, която приемат и има различни изследвания които имат обяснение за това. Едно проучване показва, че при пациенти с РА чревните IgM, IgA и IgG антитела към казеин (млечен протеин), глиадин (пшеничен протеин), овалбумин (яйчен протеин), треска, свинско са увеличени спрямо нормата. В проучването се поставя теорията, че при ревматичните пациенти, има влошаващ допълнителен ефект от множествена хиперчувствителност към храни и имунните комплекси, които участват в тези реакции, могат да предизвикат автоимунни реакции в ставите.

В друго проучване елиминирането и повторното въвеждане на храни алергени при пациенти, които реагират позитивно при кожен текст към тези храни, води до повишаване на сковаността, болката, цялостната активност на болестта, серумния амилоиден А-протеин, ЕСР и Ц-реактивния протеин.

Мастоцитите също имат роля при автоимунните болести. Степента на лезиите при автоимунните болести може да се свърже със степента на активност на мастоцитите. По този начин, хранителните алергии могат да стимулират мастоцитите, и в резултат да се стигне до увреждане на тъкани при автоимунното заболяване.

Витамин Д

Пациентите с мултиплена склероза, ревматоиден артрит и системен лупус, показват дефицит в нивата на витамин Д. При системния лупус, тежестта на болестта корелира с ниските нива на витамин Д. Тези наблюдения са свързани и със скорошни изследвания, показващи че активираните дендритни клетки произвеждат витамин Д и по този начин витамин Д-рецепторите са въвлечени в имунния отговор и регулират свързания с Т-клетки автоимунен отговор.

Съображения за лечение и възможни интервенции

Настоящите изследвания хвърлят повече светлина върху хилядите възможни причини за автоимунните болести. Холистичният подход, който обръща внимание на „терена“, на връзката ум-тяло и търсене на подлежащите причини успява да е в помощ на пациентите. Историята на заболяването и необходимите изследвания ще покажат кое трябва да вземе предвид и да се адресира при всеки отделен пациент.

За всяко автоимунно заболяване и пациент е нужен индивидуален подход, специфично хранене, хранителни добавки и др. холистични методи:

  • Определяне и лекуване на подлежащи инфекции. Особено важно е при обостряне на автоимунните симптоми. Реинфекция или реактивация на предишни инфекции могат да имат пръст в острите кризи.
  • Противовирусни и противобактериални билки.
  • Намаляване на възпалението, чрез повлияване на атопията, хранителните алергии, чревното здраве и подобряване на храненето.
  • Антиоксиданти.
  • Омега-3 мастни киселини.
  • Панкреатични ензими.
  • Пробиотици и подкрепа за стомашно-чревния тракт.
  • Конституционална класическа хомеопатия.
  • Да се определи и подобри витамин Д-дефицита. (тест за 25-OH Vitamin D, добавка с Vitamin D3).
  • Да се изследва за излагане на токсини, детоксикация и подобряване на функцията на черния дроб и бъбреците.
  • Да се определят и адресират дефицити в кортизола и ХХН-ос, да се има предвид дефицити в прогестерона и тестостерона.
  • При високо чувствителни пациенти хидротерапия и дренажни лекарства за детоксикация.
  • За профилактика и за пациенти без кризи, могат и по-сериозни детоксикации.
  • Да се осигури оптимален метилатион. Да се адресира нивото на хомоцистеина, на витамин Б12. Добавки с Б12, фолиева к-на, бетаин.
  • Да се повлияят емоционалните и физическите травми и хроничния стрес.
  • Промени в начина на живот.
  • Ако има намален имунитет, чести инфекции и подлежащи хронични инфекции може да се стимулира имунитета с имуностимулиращи билки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *