Безглутенова диета – поредна мода или полезно за здравето?

Нужно ли е да се избягва глутенът и да се спазва безглутенова диета?

Глутенът (белтък в пшеницата) е поредния повод за дебати и спорове в медицинските среди. Наистина ли е вреден и трябва да се спазва безглутенова диета? Има ли алергии към него? Какво е глутенова непоносимост и глутенова чувствителност и каква е разликата между тях? Нека да внесем яснота по темата.

Зърнените храни са основна храна на хората от много години. Те са богати на полезни витамини и минерали. Защо напоследък толкова нашумя проблема с глутена, протеина в пшеницата, ечемика, ръжта? Истината е, че ставаме все по-алергични, но дали сме алергични към храната или към това което има в нея? Токсините в околната среда, обработката на храната, силните пестициди, инсектициди, консервантите, оцветителите се увеличават. Храната ни и почвите са токсични, как да не сме алергични към тоновете химикали.

Да, нашите баби и дядовци са яли глутен, но дали хляба който сега консумираме има нещо общо с хляба от тяхното време? Удобството да си купуваме готова храна от магазина, е с цената да не знаем какво има в нея и да приемаме много по-малко истинска храна, за сметка на безкрайно преработената, токсична храна.

Пшеницата, която нашите баби са консумирали не е била толкова натоварена с химикали, не е била модифицирана, което увеличава процента на глутена в нея. И хората по това време са живеели на чисто в селата, били са много по-активни физически и не е имало толкова ракови и автоимунни заболявания както сега, не са приемали толкова много химически лекарства.

Алергия към пшеницата, глутенова непоносимост и глутенова чувствителност – какви са разликите?

Алергията към пшеницата и глутена е лесно установима. Това е бърза по тип реакция с отделяне на IgE антитела, реакция веднага или няколко часа след консумиране на глутен. Това може да са реакции от храносмилателната с-ма, затруднено дишане, кожни прояви и др.

Глутеновата непоносимост или целиакия е рядко срещано състояние, при което липсват ензими за смилане на глутена. При него с консумацията на глутен може да настъпи атрофия на чревната лигавица. Препоръчва се изключване на глутена от менюто и състоянието се подобрява.

Често срещана обаче е глутеновата чувствителност. За първи път за нея говори д-р Фазано, гастроентеролог и изследовател в областта на автоимунните заболявания. При това състояние има алергична реакция от забавен тип, с отделяне на IgG антитела. Симптомите могат да са по-неясни и да се проявят до 2-3 дни след консумация на глутен.

Може да има храносмилателни оплаквания като запек, диария, рефлукс, кожни прояви, умора, замъглен ум и трудна концентрация, главоболия и много др. Това състояние е по-трудно да се диагностицира, но често пациентите се чувстват по-добре при безглутеново хранене.

Д-р Фазано за първи път открива и протеина зонулин, който под влияние на глутена отваря между клетъчните връзки в лигавицата на червата. Това има връзка със състоянието на пропускливи черва или повишен чревен пермеабилитет. Често при автоимунните заболявания има повишена чревна пропускливост.

Какво значи всичко това – да ядем глутен или не?

Както се казва във фармацията – „дозата прави отровата“. Така или иначе глутена е трудна за смилане белтъчна молекула и е добре да сме умерени в количествата на тестените изделия и хляба. За предпочитане е хляба от лимец, спелта (по-древните сортове пшеница) с квас за подобряване на усвояването.

При здрави хора не е нужно да се спира глутена, а да се консумира с мярка! Безглутенова диета не се препоръчва за всеки!

Но ако има заболявания, храносмилателни оплаквания, кожни проблеми, алергии, автоимунни заболявания, депресия, трудна концентрация, нарушения с паметта, неясни главоболия, струва си да се изследва за глутенова чувствителност, да се направи елиминационна диета без глутен за определено време и да се следи за промяна в симптомите.

Ако се чудите дали имате проблем с глутена, свържете се с мен, ще се радвам да ви насоча и да изясним това с изследвания и нужните промени в храненето! 🙂