Мастоцитна активация и хистаминова непоносимост

Синдромът на мастоцитната активация е нелечимо заболяване, което засяга цялото тяло. Мастоцитите са най-старите имунни клетки, клетки-пазачи, които разпознават чуждите тела като алергени или паразити. При хора със синдром на мастоцитна активация, мастоцитите са свръхактивни и разпознават като заплаха вещества, които обичайно са безвредни за организма.

Мастоцитите са част от вродения имунитет и се намират във всяка една тъкан. Обичайно те са като „стражи“ на границите на тялото като кожа, лигавици, дихателни пътища и стомашно-чревен тракт. Установява се, че те имат множество рецептори, не само IgE (свързани с алергии), които могат да се активират от имунологични и не-имунологични стимули.

Мастоцитната активация води до синтез на много възпалителни и имуномодулаторни вещества. Над 200 вида, като хистамин, триптаза, простагландини, левкотриени, цитокини и др. В резулат може да има много симптоми от различни органи, дори системна анафилаксия.

Това могат да са:

• Храносмилателни оплаквания като диария, крампи, подуване, гадене, болки.
• Нервна система – умора, главоболие, мигрена, виене на свят, нервност, безсъние, паник атаки.
• Дихателна система – кихане, задух, бронхоспазъм.
• Кожа – сърбеж, зачервяване, уртикария, екзема, оток.
• Сърдечно-съдова система – ускорен пулс, ниско кръвно, аритмия, сърцебиене.

Видове мастоцитна активация

Има две форми на мастоцитна активация – първичен и вторичен синдром. При първичният има повишен брой мастоцити заради генна мутация. Към него спадат системна мастоцитоза, кожна мастоцитоза и мастоцитна саркома.

При вторичният синдром на мастоцитна активация има нормален брой мастоцити и хиперактивност на мастоцитите. Тази хиперактивност се дължи на системно възпаление, нестабилност на клетъчната мембрана, отключващи фактори като токсикози, тлеещи инфекции, паразитози и др. неизвестни фактори.

За диагнозата се следи дали са изпълнени критерии като наличие на клинична картина от анамнезата, отшумяване на симптомите чрез терапия (антихистамини, кортикостероиди), доказване на увеличени медиатори в изследванията.

Симптоми при мастоцитна активация

Синдромът на мастоцитна активация засяга 17% от населението и води до разнообразни симптоми като:

• Нарушено зрение
• Мозъчна мъгла
• Задух
• Треперене
• Сърбеж
• Диария
• Синдром на раздразнено дебело черво
• Безсъние
• Хронична умора
• Неалергичен ринит

Характерно е бързото развитие на симптоми, които са различни всеки ден. Симптомите наподобяват алергия, хронично възпаление, настинка, хранително натравяне и се сменят често на фази. Това прави много трудна диагностиката.

Основен медиатор на мастоцитите е хистамина. Хистаминовите рецептори са четири вида, H1, H2, H3, H4 и се намират в белите дробове, съдовете, мозъка, кожата, стомашно-чревния тракт, сърцето.

Хистаминова непоносимост

При синдром на мастоцитна активация се прилага хранителна терапия и се избягват богати на хистамин храни. Хистаминовата непоносимост не е вид алергия, а е метаболитно нарушение. При неправилно разграждане на хистамина има симптоми като стомашни крампи и зачервена кожа.

При хистаминова непоносимост се избягват храни като ферментирали продукти, алкохол, колбаси, сирена, храни съдържащи глутен и лактоза, някои плодове, плодови сокове, мед, шоколад и др.

Хистаминът е медиатор, свързан с невротрансмитерите, хормоните на щитовидна и надбъбречни жлези, половите хормони. Затова повишеният хистамин води до симптоми от страна на кожата, стомашно-чревен тракт, полова система, нервна система, сърдечно-съдова система.

Хистаминозите са три основни вида – от мастоцитна активация, чревна хистаминоза заради пропускливи черва и от нарушено разграждане на хистамина поради липса на ензими.

Ензимите, които разграждат хистамина са два. Диаминоксидаза (ДАО) е основен ензим, който разгражда извънклетъчния хистамин и се произвежда от червата. Хистамин N-метилтрансферазата разгражда вътреклетъчния хистамин в черния дроб, бъбреците, бронхите и мозъка.

При синдрома на пропускливите черва има обратно постъпване на хистамин в клетките. За отделянето на повече хистамин имат значение добавките в храните – различните Е-та, както и приема на лекарства като аспирин, аналгин, диклофенак, бета-блокери и др.

Чревната хистаминоза включва симптоми като киселини, рефлукс, нервен стомах, раздразнени черва, хронична диария или запек, подуване на корема. Повишеният хистамин в мозъка води до симптоми като умора, главоболие, мигрена, страхове, нарушено мислене, напрежение, депресия, безсъние.

Причините за чревна хистаминоза могат да са дефицит на ДАО, хронично възпаление в стомашно-чревния тракт, дисбиоза от бактерии, образуващи хистамин като морганела, хафния, клостридии. Както и натоварване с тежки метали, вредно хранене, тютюнопушене, стрес.

Хистаминовата непоносимост води до реакции, приличащи на алергия, като сърбеж, обрив, зачервяване, уртикария. Чест симптом е оток, зачервяване и сърбеж зад ухото.

Терапевтичните методи при хистаминова непоносимост включват:

• Подобряване на дневния режим, работата на надбъбреци, щитовидна жлеза, съня и половите хормони
• Възстановяване на червата и коригиране на чревния микробиом
• Промяна на храненето с изключване на повишаващите хистамина храни
• Балансиране на микроелементите и суплементация след лабораторни тестове
• Фитотерапия като кверцетин, куркумин и др.
• Минерална терапия със Шуслерови соли за стабилизиране на клетъчната мембрана и намаляване производството на хистамин
• Класическа индивидуализирана хомеопатична терапия за подобряване на физическото и емоционалното състояние